Пётр Потёмкин Пешка, Король и Ферязь Пешка, цар и

Красимир Георгиев
„ПЕШКА, КОРОЛЬ И ФЕРЯЗЬ”
Пётр Петрович Потёмкин (1886-1926 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЕШКА, ЦАР И ЦАРИЦА
                Шахматна басня

Въздъхна Пешка жаловито:
„Приятелко Царице, питам
защо, каквото и да сторя с жар,
не мога аз да стана Цар,
макар че съм кадърна
във всяка фигура да се превърна?”
„Не се пъни, не се терзай –
реди Царицата с насмешка, –
от теб не става Цар, но знай,
че Царят често става Пешка!”


Ударения
ПЕШКА, ЦАР И ЦАРИЦА

Въздъ́хна Пе́шка жалови́то:
„Прия́телко Цари́це, пи́там
зашто́, какво́то и да сто́ря с жа́р,
не мо́га а́з да ста́на Ца́р,
мака́р че съм кадъ́рна
във вся́ка фи́гура да се превъ́рна?”
„Не се́ пъни́, не се́ терза́й –
реди́ Цари́цата с насме́шка, –
от те́б не ста́ва Ца́р, но зна́й,
че Ца́рят че́сто ста́ва Пе́шка!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Пётр Потёмкин
ПЕШКА, КОРОЛЬ И ФЕРЯЗЬ
                Шахматная басня

В своем бессилии уверясь,
Сказала Пешка: „Друг мой Ферязь,
Скажи мне, отчего, как я ни бьюсь,
Всё в Короли не проберусь,
Хотя, не скрою,
Фигурой сделаться могу любою?”
– „Утешься, не горюй о том, –
Ей Ферязь говорит с усмешкой, –
Ты не бываешь Королем, –
Зато Король бывает Пешкой!”

               1906 г.




---------------
Руският поет, драматург, литературен критик и преводач Пьотър Потьомкин (Пётр Петрович Потёмкин) е роден на 20 април/2 май 1886 г. в гр. Орел. Учи във физико-математическия факултет и в историко-филологическия факултет на университета в Санкт Петербург (1904-1910 г.). За първи път публикува поезия през 1905 г., сътрудничи на литературни издания като „Сигнал”, „Золотое руно”, „Сатирикон” и др. Пише стихове, пиеси, естрадни диалози и скечове, представяни в театрални кабарета. През 1920 г. емигрира в Чехия и във Франция. Има епизодични роли в киното, публикува поезия и преводи в емигрантския печат, участва в международни шахматни турнири. Автор е на книгите с поезия и стихове за деца „Смешная любовь” (1908 г.), „Боба Сквозняков” (в съавторство с В. Князев, 1912 г.), „Герань” (1912 г.), „Отцветшая герань. То, чего не будет” (1923 г.), „Зеленая шляпа” (1924 г.) и „Избранные страницы. Дон Жуан – супруг смерти” (1928 г.). Умира на 21 октомври 1926 г. в Париж.